Все повече наши клиенти агропроизводители инвестират в енергоспестяваща и модерна техника, в софтуерни решения, в кръгова икономика. Интервю с Динко Данев, Управител на клон в ПроКредит Банк.

Г-н Данев, какво е мястото на агросектора в българската икономика?

Агробизнесът винаги е намирал и ще намира място в България, тъй като страната ни има всички природни дадености за това. Едва 3% от почвата в световен мащаб е плодородна, а в тях попада над 70% от българската територия.

Връзката на българина със земята също е пословична и датира от векове. Дори и в най-тежките години земеделието е помагало на сънародниците ни да оцеляват.

Агросекторът формира 5% от БВП и 232 700 работни места. Допринася за увеличаване на износа и създаването на положителен търговски баланс – за България са необходими едва около 30% от произведената земеделска продукция, а останалите могат да бъдат реализирани чрез износ.

Как започна връзката на ПроКредит Банк с агропроизводителите и как виждате развитието на сектора през годините?

Още през 2005 г. ПроКредит Банк повярва в българския агропроизводител, тъй като по този начин подкрепяме и българската икономика.

Началото беше трудно, тъй като самите ние трябваше да се научим да разбираме този бизнес, за да бъдем негов добър партньор и да му помагаме да се развива. Агросекторът има своите специфики, цикличност и сезонност, различни от стандартните производства.

Пионери бяха и самите производители и животновъди. Но те не се отказаха от земята, своя поминък и селото, когато никой не му обръщаше внимание. В началото стопанствата бяха много по-малки, а техниката - стара и нископроизводителна.

Навлизането на европейските програми и субсидии, уреждането на собствеността на земята, възможността за наемане на земя постепенно дадоха тласък на българското земеделие и животновъдство да се развиват. За 20 години разликата е впечатляваща. Старата техника се замени с нова, изключително модерна.

Днес българският агропроизводител инвестира и в много системи за прецизно земеделие като GPS навигации и автопилоти, различни софтуерни решения, анализ на почвите и други. На практика вече е възможно механизаторът да закара машината от базата до нивата и след това управлението да се поеме от съответния софтуер.

Какво стимулира земеделските производители и животновъдите да се развиват?

Когато минеш през най-трудното, изградиш бизнес от нула, направиш го печеливш и смислен, тогава си мотивиран да продължиш. Доброто стопанисване на земята, увеличената производителност, достъпът до финансиране и европрограми – всичко това насърчи развитието на българския агросектор.

ПроКредит Банк беше първата финансираща институцията, към която агропроизводителите можеха да се обърнат като партньор. В годините на сътрудничество установихме, че тези хора са имали нужда от някого, който да им повярва, че правят смислен бизнес с бъдеще, и да подкрепи идеите им за развитие.

През последните месеци всички усилено говорим за опазване на природата и грижа за околната среда, за намаляване на отпадъците от дейността ни и кръгова икономика. Съществуват ли такива тенденции и в агросектора?

Българският агропроизводител от дълго време гледа в тази посока, за да осигури производителност и качество на реколтата си, както и не на последно място - за да запази качествата на почвата в дългосрочен план.

Ние сме банка, която не гледа само отчети, а за да бъдем истински партньор на своите клиенти, искаме да ги познаваме отблизо, да видим това, което правят, и начина, по който го правят. Затова мога да споделя много примери.

Новата техника, която заменя старата, е много по-ефективна и по-малко замърсяваща околната среда. Самите ние като финансираща институция се стараем да насърчаваме нашите клиенти да инвестират в енергоспестяваща и модерна техника.

Много агропроизводители инвестират във фотоволтаични системи за собствено ползване. По- голямата част от тези проекти са върху административните и селскостопански постройки.

Все повече земеделци обработват земята чрез плитка оран, за да осигурят подхранването ѝ с микроелементи чрез минимална намеса.

Други наши клиенти инвестираха в хидропонна оранжерия от абсолютно затворен тип. Технологията е за безпочвено производство върху водни басейни, без отпадъци или замърсители за околната среда и с продукция, нетретирана с химикали за растителна защита.

За кръговата икономика имаме интересен пример на клиенти, които са земеделски производители, имат и кравеферма. Те използват отпадните продукти и от двете производства в биогаз инсталация, която произвежда електроенергия. В производствения процес на елекроенергия се отделя и голямо количество топлина, която клиентите също желаят да използват в бъдеще за затоплянето на оранжерии например.

Отношението към животните също е част от грижата за средата. Същите тези клиенти направиха голяма инвестиция с цел кравите да се отглеждат при оптимални условия. Изградиха обор по изцяло нова концепция, която позволява на животните да излизат да се разхождат, пази ги от прекомерната слънчева топлина и т.н. В резултат се увеличи млеконадоят – т.е. животните усещат нашата грижа към тях.


ПроКредит Банк е немска банка и когато обменяме опит с колегите ни в Германия, установих, че по отношение на техника, модернизация, умно земеделие, отношение към животните. България е на доста високо ниво.

Може би причината е, че сме част от Европейския съюз и имаме здравословна вътрешна конкуренция.

Там видяхме ферма, която е изградена изцяло на база биопроизводство. Площта й е около 1200 дка, а добивите са сравними с тези в България. В тази биоферма имаше различни култури – царевица, пшеница, слънчоглед, соя, пчели. При отглеждането всяка култура помага на другата. В момента изобщо не използват химия в производството си. Интересно решение има при отглеждането на кокошките – две семейства, които са за производство на яйца. За тях имат отделени 10 дка озеленено място. Специално изграден мобилен кокошарник се разполага в ограден парцел от около декар земя, като всеки месец мястото на кокошарника се сменя. Така почвата може да се възстановява, а кокошките се разхождат винаги свободно. Грабливите птици са заплаха за свободните кокошки, но и тук има естествено решение – заедно с кокошките се разхождат и две овце.

 

Какъв е пътят на щадящото на земеделие?

Да се ориентираме към напълно безотпадно производство – всички отпадни продукти да се въвеждат в друг процес, който позволява ефективната им употреба. Както във всеки бизнес, така и в земеделието и животновъдството могат да се разгледат всички процеси, така че да се използват отпадъците и да не се губи енергия.

До голяма степен щадящо земеделие са и стари методи, които сме забравили, за да постигнем по-голяма производителност.

Необходимо е да се съкрати и пътят между производителя и крайния клиент, което ще помогне за развитие на регионалното производство, а ние ще се храним с по-качествени продукти.

Къде още имаме потенциал за развитие в агросегмента?

България инвестира много в техническите култури и тук има изградена много добра структура. Смятам, че все още имаме нереализиран потенциал в овощарството, зеленчукопроизводството и пчеларството.