„Да слагаш приоритети означава да довършваш задачите до край и да не позволяваш на детайлите да те разсейват“, споделя Камелия Минева, поредният гост в рубриката на WorkTalent.

 

Коя е тя?

 

Казвам се Камелия Минева и съм изпълнителен директор на една от най-модерните банки в България – ПроКредит Банк. Родена съм в Стара Загора, който и до днес е един от любимите ми градове и завърших образованието си по икономика в Лондон. Опитът ми в ПроКредит Банк започна като стажант и вече повече от 15 години работя тук. Щастлива съм да съм част от ръководния екип на институция с широко международно присъствие и утвърдени ценности.

 

Обичам спорта и да пътувам  - и по работа, и за удоволствие. Извън професията си съм майка на четиригодишен син. Все още не съм успяла да открия рецептата за баланс между семейството и работата, но съчетанието на двете ме прави по-продуктивна и ефективна на работното ми място, както и по-организирана в ежедневието. Фокусът само в едната посока не е полезен. Когато си твърде вглъбен само в едно нещо, губиш глобалната картина.

 

Как започна Вашата кариера? Кои моменти от Вашите първи стъпки са определящи и запомнящи  се?

 

Кариерният ми път в банката започна без нито един ден опит в тази сфера. Въпреки това още в самото начало разбрах, че не трябва да се притеснявам от непознатото в работата и да задавам много въпроси. Хубавото беше, че колегите ми не очакваха да знам и мога – всички бяха отворени към това да ми показват, да ме учат и може би най-трудната част беше да преодолея вътрешната си бариера да показвам, че не знам.

 

Стараех се да слушам внимателно, да наблюдавам и да научавам по нещо от всеки колега, за да изградя собствения си стил на работа.

 

Това, което беше определящо в първите ми стъпки на развитие беше динамиката в екипите и локациите, както и промяната в длъжностите и ангажиментите. В първите си шест месеца вече бях работила в три града в страната – Стара Загора, Хасково и София и в три различни отдела.

 

Когато се развива професионално, човек неизменно се променя и личностно – едно от качествата, на които ме научиха обученията в Академията на Банката в Германия, беше конструктивното приемане на обратната връзка. За никого не е приятно да чува в кое не е добър. Завършила съм образованието си в международна среда, никога не съм имала проблем с работата по проекти и общуването на английски език и все пак имаше какво да подобря. В този момент беше много важно да разбера, че обратната връзка не е насочена лично към мен, а към потенциала, който мога да развия. Вярвам, че съм такава в отношенията си към колегите и до днес. Открита съм и давам откровена обратна връзка.

 

Кои са трите Ви най-ценни професионални качества?

 

Комуникативна съм и работя добре в екип. Харесва ми да дискутираме с колегите, изслушвам различните гледни точки, дори когато е необходимо мога да променя мнението си, ако има достатъчно аргументи. Не подхождам едностранчиво към ситуациите и не съм експерт във всичко.

 

Мисля стратегически и концептуално – първо обмислям целта, какво трябва да постигнем и след това структурирам пътя за изпълнение. Това много ми помага в работата и не се притеснявам да правя промени в структурата и процесите, ако се налага.

 

Мога да приоритизирам и да казвам „Не“. За мен важните цели, приоритетите, могат да бъдат максимум три. Да слагаш приоритети означава да довършваш задачите до край и да не позволяваш на детайлите да те разсейват.  Едновременно с това трябва да сме наясно и, че не можем да свършим всичко. Не трябва и да сме перфекционисти, тъй като понякога доусъвършенстването на детайлите само ни забавя и разфокусира без да допринася за по-добър краен резултат. На бюрото винаги има задачи, изключително важно е да можеш да ги подредиш и управляваш. Да довършиш всичко до край.

 

Кога ходите с удоволствие на работа?

 

Откакто съм в банката, нямам нито един ден, който да повтаря предходен, затова ходя с удоволствие на работа. Средата е изключително динамична и провокираща – и заради процесите в самата банка, и поради външните фактори и новости. Никога например не съм предполагала, че ще се занимавам с човешки ресурси, маркетинг или теми като ESG. Заради клона ни в Гърция дори започнах да уча гръцки език.

 

Кое би Ви мотивирало да сте лоялен към една компания?

 

Екипът, начина на комуникация и културата на компанията. 

 

Колко важна е за Вас стойността на месечното възнаграждение?

 

Месечното възнаграждение трябва да е адекватно на отговорностите и ангажиментите вътре в институцията. От друга страна, то трябва да е адекватно и спрямо пазара и цялостната макроикономическа обстановка.

 

Възнаграждението е важно до степен, до която да не демотивира. Ако е демотивиращо, ще бъде най-важният приоритет за служителите. Ако е адекватно на ангажиментите и пазарната конюнктура, то няма да е мотиватор за работа. Тогава на преден план излизат други фактори – възможности за развитие, обучения, работа в екип, културата в компанията и др.

 

Трябва ли да сме приятели с колегите си?

 

Когато си повече от 15 години на едно място, неизменно създаваш близки взаимоотношения. При нас не е лесно да не си приятел с колегите. В банката атмосферата е открита и приятелска и е трудно да останеш дистанциран. Но краткият ми отговор е „Не“. За един мениджър е важно да има дистанция. Приятелството нарушава обективността и със сигурност трябва да може да се отдели емоционалното от професионалното.

 

През колко години трябва да сменяме работното си място, за да се развиваме кариерно и кой е най-ясният знак, който ни показва, че е дошло време за промяна?

 

Ако няма динамика и няма какво ново да научим, е време за промяна. За мен това не винаги означава промяна на работодателя, а по-скоро различна позиция, сфера, ангажименти. 

 

Ако трябва да определя някакъв конкретен срок – може би той е около 5 години. Около 2 години са необходими за навлизане в сферата и още около 3, в които имаш енергията да променяш и подобряваш процесите. След този период – 5 години, вече си твърде запознат и твърде много се влиза в детайла на задачите, което отнема от креативността им. Обикновено след този период се изчерпва външния, свеж поглед, който всеки от нас има, когато се запознава с нещо ново. Трудно е да бъдеш критичен дори сам към себе си.

 

Трябва ли да внимаваме какво пишем в социалните мрежи и как това се отразява на кариерното ни развитие?

 

Общото ми мнение е, че социалните мрежи не трябва да показват различен, изкривен образ на човека – в една или друга крайност. Често те са параван за прикриване на самоличността и създават грешна представа за човека. Ако са обективни, са част от нашия личен бранд и в този смисъл – да, трябва.

 

Кой е най-ценният съвет, който сте получавала във Вашата кариера?

 

Винаги да съм готова да предизвикам себе си и да опитам нещо ново. Да излизам от зоната си на комфорт. Работила съм в четири града в България, във Франкфурт в Германия. Не спирам да уча и до днес и да придобивам различни знания и опит.

 

Опитът ми в Банката беше едва 9 месеца, когато управителят на клона, в който работех, ме насърчи да опитам нова позиция – директна работа с бизнес клиенти. Тогава той ми каза „Пробвай.“ И мисля, че от онзи момент останах отворена да приемам новото и различното, което вади от зоната на комфорт и ни развива.

 

А, кой е този кариерен съвет, който Вие бихте дали?

 

Същият. Следвам максимата, че човек трябва да се предизвиква и да учи постоянно.